Още си спомням когато като деца целехме с един приятел прозорците на съседите от нашия балкон. Живеех в самия център на София, на Графа, а не на Раковски както Графа (за певеца ти говорим), в една вътрешна кооперация. Всички съседски прозорци отстояха на не повече от 50тина метра и просто си плачеха да им вкара човек една фунийка. Та в един горещ летен следобед с най-добрия ми приятел си пробвахме тръбите и фунийките. Естествено успяхме да уцелим един доста отдалечен прозорец. Не си казахме “Гив ми файв“, защото това беше по соцвремената и тези капиталистически изблици на радост не бяха познати, но се погледнахме със светнали очи. Тогава от прозореца се чу крилатата фраза която помня и до днес “Ей майстори!!! Спрете се, че ще ви ева майката“. Трудно е да се опишат смесените чувства на гордост и страхопочитание, които изпитахме в този момент. Това беше най-добрата похвала за нашето майсторство и същевременно най-респектиращият начин да бъдат спрени набезите ни срещу чуждия позорец. Знаехме, че опасноста за нашите майки е минимална, поради факта че те тънеха в анонимност, но пък човек никога не знае.
Тази е далеч по-хубава от историята, когато ни хванаха след като класически счупихме прозорец със снежна топка през зимата. Тежките стъпки на лелката, която ни сграбчи за качулките малко след престъплението, още гонят съня ми. По-младият ми приятел тогава се дръпна рязко, отскубна се и избяга, докато “аз глупакът“ (а не “Аз Клавдий“) останах да обяснявам, че ние просто минаваме и сме невинни до доказване на противното. Все пак не поисках ДНК анализ на топката счупила прозореца. Както и да е, лелката тръгна да ме води към предполагаемото ми местообиталище, твърдейки че “знае къде живеят нашите“. Когато с бодра стъпка подминахме нашия вход и се устермихме към по-далечните дебри на двора ни, аз започнах трескаво да размишлявам дали пък не е по-добре да отидем директно при либералните ми родители, вместо при неизвестни дзверове, които веднага щяха да се отрекат от родителските си права върху бедната ми особа. Тогава признах на дебеланата, че живея в моя вход. След кратка сценка в която баща ми ме погледна зверски преди да затвори вратата под носа на лелката, уверявайки я в адските мъки, които ме очакват през седмицата, всичко приключи с ухиленото “Що вършите глупости?“. Минути по-късно, верният приятел пристигна разтревожен на вратата с думите “Батето го хванаха“. Та такива ми ти работи My dear Смехурко.
и имат хепи енд.
ха. точно за там става дума-в шесто съм учил. определено имаше и къде да се играе.
сега всичко е паркинги или друг шит.
Преди, като влезеш в пасажа, до Минко Босев, филателистите, баш при училището излизаш. Или при първия бай Генчо, та на Раковска, през входовете. Ех... детски спомени.
Преди, като влезеш в пасажа, до Минко Босев, филателистите, баш при училището излизаш. Или при първия бай Генчо, та на Раковска, през входовете. Ех... детски спомени.
:-) да но филателистите поне държат фронта -последно си бяха там.
определено беше голям комплекса - бяха 4-5 двора свързани.
особенно за снежни топки през зимата
да се криеш
сега всичките кооперации са за основен ремонт :-(
Или още не си стигнал до там :)
Или още не си стигнал до там :)
Красно село. :-))))))))))))))
Баси, 1968 г. На край София си беше. :-)))))))))) На 200-300 м от нас си беше чиста проба аграрсоциализъм. Поля и ниви. Къщи с дворове и разни вкусни неща по дърветата. После надойде прованса и нещата утекоха.
Преди, като влезеш в пасажа, до Минко Босев, филателистите, баш при училището излизаш. Или при първия бай Генчо, та на Раковска, през входовете. Ех... детски спомени.
:-) да но филателистите поне държат фронта -последно си бяха там.
определено беше голям комплекса - бяха 4-5 двора свързани.
особенно за снежни топки през зимата
да се криеш
сега всичките кооперации са за основен ремонт :-(
Като дойдат националните празници, с кеф си ходим по средата на Раковска и се кефим. И ченгетата се правят, че не ни виждат. :-)))))))))))) е, след 21 часа, де.
и аз наминавам да нагледам старите места :-)
Или още не си стигнал до там :)
е юношеството мина за съжаление,
още съм интелектуално в зародиш :-):-)
09.02.2013 16:47
Иначе, красноселските капии ги споделям. :-))))) В тях се дебелее с кеф.
Иначе, красноселските капии ги споделям. :-))))) В тях се дебелее с кеф.
в Центъра си е супер. всички приятели живееха на 200м. нямахме телфон но не ми трябваше. сега от кръъчмите се прибирам с такси.
благодаря че се отбиваш съседе.
поздрав и лека вечер
благодаря Шафи. наистина са хубави. което е най-хубаво, че този човек за който
става дума все още ми е най-добрият приятел след 35г
лека и на теб