Постинг
16.11.2012 19:44 -
Малки откровения за блога. Всички сме хoра.
Автор: jabog
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1727 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2012 19:23
Прочетен: 1727 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 27.11.2012 19:23
Реших да пиша. Така и така не мога да спя. Телевизорът си работи и ми прави компания. Не е много лесно. Нужно е да прочетеш нещо първо. Да се възбудиш интелектуално разбиш. Явно и да си кажеш: Абе, сигурно и аз мога нещо да родя, колкото и недоносено да е то. Да натрупаш в себе си чувства като запек и после да се облекчиш върху клавиатурата. Аз много си мисля. Не говоря. Затова и всички си мислят: Той няма какво да каже. Не мога да редя красиви фрази. Речникът ми е беден. А да пишеш сигурно е по-лесно, защото не се налага да си говориш сам. Няма и кой да го прочете, ако не искаш. Натискам „сеиф“. Какво има да спасявам? И от кого? От себе си? Нали така и така на два клавиша го чака „делийт“.
Опитвам се да си създам връзката глава-ръка. Така както се създават рефлекси. Да ми текат мислите през пръстите. Всички четящи приятели иронично или саркастично ме успокоиха: „то много си въобразяват, че пишат ама....“. Явно трябва да получиш благословия или разрешително за писане от някаква висша инстанция, самопровъзгласила се за такава, нещо като рейтингова агенция. То и без това няма кой да чете. Как ли и да си избереш какво да четеш? Всеки си изхвърля помията в интернет. Кой в блог, кой с коментари по форуми. Нещо като космическия боклук, който циркулира около Земята. По-смелите даже и в ю тюб. Даже и задника си показват. Защото е ТЕХНИЯТ УНИКАЛЕН ЗАДНИК и искат да го споделят със света. Среща на писател с читателите му! Едва ли повечето творци, скрити зад анонимността на компютъра си, биха искали да погледнат в очите някой, който им е чел глупостите. Или да му се разпишат на лаптопа? Кликания, лайквания, плюсове и минуси. Да те лайкна или не? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ. Аз, ти, той ...ние сме съдниците в интернет пространството.
Опитвам се да си създам връзката глава-ръка. Така както се създават рефлекси. Да ми текат мислите през пръстите. Всички четящи приятели иронично или саркастично ме успокоиха: „то много си въобразяват, че пишат ама....“. Явно трябва да получиш благословия или разрешително за писане от някаква висша инстанция, самопровъзгласила се за такава, нещо като рейтингова агенция. То и без това няма кой да чете. Как ли и да си избереш какво да четеш? Всеки си изхвърля помията в интернет. Кой в блог, кой с коментари по форуми. Нещо като космическия боклук, който циркулира около Земята. По-смелите даже и в ю тюб. Даже и задника си показват. Защото е ТЕХНИЯТ УНИКАЛЕН ЗАДНИК и искат да го споделят със света. Среща на писател с читателите му! Едва ли повечето творци, скрити зад анонимността на компютъра си, биха искали да погледнат в очите някой, който им е чел глупостите. Или да му се разпишат на лаптопа? Кликания, лайквания, плюсове и минуси. Да те лайкна или не? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ. Аз, ти, той ...ние сме съдниците в интернет пространството.
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 686
Блогрол
