"Излезе сеяч да сее семе..." - една от най-красивите и дълбоки библейски притчи: част от семената изпадат встрани от нивата, на пътя и минувачи, и животни неволно ги стъпчат;  част от семената дават крехки стръкове, които скоро са задушени от избуелите тръни; част падат в плодородна земя и се множат...Сеячът е проповедникът, вестителят на Божието Слово. 

 Но тази притча е друга!

 Излезе сеяч да сее семе, но го спря чиновник и му каза: 

 -Тези семена не са нашите семена! Не можеш да сееш чуждоземни семена на наша земя, защото сриваш икономиката ни. Трябва да купиш от нашите семена.

 И сеячът купи от "разрешените семена", но го спря едър мъж с дебел врат и му рече:

 -Из земята ти има много трънак, трябва да купиш от мен разрешените препарати, защото иначе пилееш Европейски семена, освен това ощетяваш производството ми.

 И сеячът купил разрешените препарати. Спрели го обаче куп младежи със знамена и плакати в ръцете, с дълги коси и мръсни гащи, па му рекли:

 -Твоята земя не е за сеене, защото е природен парк, а природният парк е на всички, но за да не умреш от глад, ето карта, на която са посочени разрешените земи. Можеш да купиш от тях. 

 Сеячът нямал пари да купи новата земя, защото трябвало да отгледа реколта, да я продаде, да нахрани себе си и семейството си и тогава да мисли за спестявания и нова земя. Но да не му подпалят хангара, вдигнал рамене и с разревожено сърце, взел пари на заем...Оказало се, че банката, от която ги изтеглил била собственост на родителите на лидера на неугледните младежи...Но това е просто съвпадение, разбира се. 

За да връща парите, за да купува препарати, семена...естествено продава реколтата си по-скъпо.

В това време обаче в една съседна страна друг сеяч ни купува "разрешени семена", ни "разрешени препарати" , ни сее на разрешена земя, която е закупил със заем с висока лихва. 

Той започнал да внася, а продавачите на "разрешените семена", производителя на "разрешените препарати" (които се оказали скъпи и безполезни), загрижените за природата младежи и родителите им - собственици на банки, вкупом започнали да купуват "евтината стока от съседа".

С други думи, това е "европейската справедливост" и ци-ли-ви-ли-зо-ва-ност, която високо претенциозни политически коректни секретари (с беден речник, но арогантно поведение), ни налагат. 

 Хората обаче им писна от глупаци.