Прочетен: 6749 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2013 19:49
Депресираният Веселяк тихо си рата-та-та-тананикаше едноименната песен на Ерик Клептоман, в която авторът недвусмислено възпява леля си „Лейля“. По-старото подколение сигурно си я спомнят. По-младото надколение (поради по-високя му ръст и акцелерацията) най-вероятно биха цитирали в този ред на мисли по-съвременни творби на Лейди Гарга или на родния Газис, подвизаващ се в едноимения клуб О’Гъзис. Разбира се всеки би се радвал да ги види как се дуят заедно в дует, но такава перскептива изглеждаше засега малко вероятна.
Всичко това по никакъв начин не смущаваше скопойствието на Веселяка, който седеше с верния си копой- Баскирливото куче и гледаше как плачещите върби си киснат клоните в реката. Веселяка, освен весел и як, беше калоритна личност и доста лоялен със своите 150 килограма.
Кучето извади капки за очи и ползвайки комбинация от два предни и три задни крака си ги накапа в очите. После погледна Господ-аря си с влажен кучешки поглед и попита “Мога ли да изляза довечера на театър с една много яка кучка?“ Депресирания го погледна с още по-влажен поглед, даващ да се разбере, че и той не би имал нищо против подобно прекраване на вечерта, и отсече “Ако не е разгонена, може“
Кучето се усмихна с благодарност чак до котешките си зъби и започна настойчиво да се ближе между краката в подготовка за театъра.
Депресията мъчеше Веселяка още от времето на Голямата Депресия в Щатите, възникнала в резултат от недомислието на фармацефтичната индустрия и последвалия недостиг на антидепресанти и лубриканти. Веселяка също си знаеше, че не е достатъчно гъвкав, за да може да се самоанализира и за целта ползваше услогите на една проститутка като (психо)аналипичка. Вярно, че тя като всяка проститутка беше проста и се туткаше, затова в началото Веселяка трябваше сам да се опъва на кушетката в кабинета ѝ. После нещата потръгнаха, и той започна да опъва нея на кушетката, докато накрая я скъса от опъване. Кушетката. Психотутката беше много красива, с големи крака и дълги гърди...или всъщност беше обратното. Веселяка не си спомняше вече, но тогава това определно събуждаше страста му. Харесваше му онази много- пластовост в движенията, така характерна за хората над 120 килограма. Често се чудеше дали желанието му спрямо нея не е чисто кулинарно. В крайна сметка тя го напусна заради афроамериканец. Винаги се очудваше какво намират жените у черните мъже. Предполагаше, че просто по-лесно намират някои неща отколото при белите, но не беше сигурен.
Депресирания страдаше от цял жилищен комплекс за малоценност- смяташе че и 5 пари не струва, и колкото и приятелите му да го убеждаваха че струва поне 7, той не можеше да им повярва.
В същия този прекрасен слънчев ден той реши да се разходи край реката. Всички се досещате какво се случи. Баскирливото Куче и Ларс отидоха заедно на театър и понеже кучката имаше скучаеща (т.е безкучаеща) сестра всичко се нареди просто чудесно........БлогоУдарен съм, че се отби ;-)
оХ, каква възбуждаща случка
оУ, езикът ми дали ще налучка
оЙ, на кушетката страстната точка :)
:-) :-) не го разливай. винаги е по-приятно да се чете с чаша в ръка
радвам се че ти е харесало
оХ, каква възбуждаща случка
оУ, езикът ми дали ще налучка
оЙ, на кушетката страстната точка :)
:-) :-) хванал си квинтесценцията (някой път ще си счупя пръстите, кой ги измисля тези думи:-) :-))
мерси за стихото
Важното е, че всичко се е наредило просто чудесно.
Този Ерик Клептоман звучи познато. Май съм слушал как възпява леля си Лейля с лейййляля. Може и да бъркам някоя буква.
Важното е, че всичко се е наредило просто чудесно.
Този Ерик Клептоман звучи познато. Май съм слушал как възпява леля си Лейля с лейййляля. Може и да бъркам някоя буква.
със сигурност си го слушал. предполагам, че Азис не слушаш. обикновенно с Клептомана са взаимно-изключващи се. :-)
Верно е, че разходките на кучета сближават- демонстрирано е още в дрвнотo филмче „101 далматинци“
поздрав и квак