•  
•  
• 
  
  Повече пари? Няма пари за всички. Заплатите и пенсиите са съобразени с мястото в обществената пирамида, не с реално произведен блага.

Повече работа?  И без това е повече, само чиновниците си седят в службата 8 часа. Значи, повече работни места? Няма работни места. Малка фабрика за производство на тоалетна хартия, например, или чипс, няма значение, е давала работа на 50 души. После собственикът купил машини и останала работа само за трима оператори и техници. А производителността нараснала в пъти. Няма работа и все по-малко ще остава.

По-ниски цени?  Това е относителна величина. За добре платените цените са приемливи.

По-добро управление?  То си е добро – за себе си.

По-честни отношения?  Нечестността е в основата на конкуренцията, търговията, договарянето на работодателя с наемния работник и служител, кредитните и ипотечни отношения с банката, освен ако не си едър вложител.

Повече „социална солидарност“ на богатите спрямо бедните?  Няма такава, сегашното положение е тъкмо следствие от алчността на бизнес класата. Сит на гладен не вярва. Девизът на работодателите е „бедни са само мързеливите“. И те вярват в това, вярват го и мнозина от хората с ниски доходи в илюзорната надежда „да успеят“ някак. Няма да успеят, местата в първа класа отдавна са заети.

Повече морал в политиката?  Политиката, вижте учебниците по „политология“, няма нищо общо с нравствеността и човешката съвест. Моралът стои много по-ниско от тях – той е неписан закон, комплект забранителни повели, от които почти всички са в разрез с разбиранията на съвестта. В този смисъл политиката и политиците имат морал – свой собствен.

По-малко корупция? Няма да стане. Рушветите са чиста инвестиция. Спазена е логиката на пазара. Има и благоприятна среда за виреене – привилегирован да решава разни въпроси слой чиновници от една страна и дискриминирана човешка маса от друга. Последната е наредена на дълги опашки пред гишетата, всеки със свои, противоположни на ближния интереси. Тези интереси не са естествени, а наложени от капиталистическата система. Всеки гледа да мине по-бързо, да пререди останалите, чиновниците да уважат неговите именно желания. Как да няма корупция? Регулиране и съгласуване на интереси? Пак поводи за корупция. Корупционерите не лапат само от лакомия – ако не лапат, конкурентите ще ги изядат. Честността не води до успех с предимство, точно обратното. Корупцията е неизбежна и не подлежи на регулиране. Тя самата регулира всичко.

Повече, по-малко… Наистина, какво искаш, народе? Знаеш ли какво точно да поискаш?

А като го поискаш – защо те е страх или те мързи сам да го направиш?

Нови ли, стари ли посредници и изпълнители на своите щения да избереш – те ще направят това, което те самите желаят, а на теб ще сервират голяма паница със зелен хайвер.

И така накъде?  И докога?