Постинг
29.08.2013 11:57 -
Какво остава?
Автор: isteater
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5003 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2013 22:03
Прочетен: 5003 Коментари: 10 Гласове:
27
Последна промяна: 29.08.2013 22:03
Какво остава?
"След толкова копнеж какво остава?"
Петранка Божкова
Нощта пресича моя град на длъж,
площадите отдъхват от мъглите,
но аз дочаках Есенния дъжд,
измил нещата и душите
(гледайки как вали първият Eсенен дъжд).
"В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им."
Джон Стайнбек "I woke up as the sun was reddening; and that was the one distinct time in my life, the strangest moment of all, when I didn"t know who I was - I was far away from home, haunted and tired with travel, in a cheap hotel room I"d never seen, hearing the hiss of the steam outside, and the creak of the old wood of the hotel, and footsteps upstairs, and all the sad sounds, and I looked at the cracked high ceiling and really didn"t know who I was for about fifteen strange seconds. I was"t scared; I was just somebody else, some stranger, and my whole life was a haunted life, the life of a ghost." "On the road" Jack Kerouac
"Събудих се, когато слънцето се пропукваше; и това беше най-особеното време в живота ми, най-странният от всички моменти, когато не знаех кой съм - бях далеч от дома, обсебен и изморен от пътя, в евтина хотелска стая която никога не бях виждал, чувах свистенето на пара вън и скърцането на старо дърво в хотела, стъпки горе, и всички тъжни звуци и погледнах стария напукан таван и наистина не знаех кой съм за петнайсет секунди; не се страхувах; просто бях някой друг, някой непознат, и целия ми живот бе като обладан, като живот на дух."
"По пътя" Джак Керуак
(превод: ДТ)
"След толкова копнеж какво остава?"
Петранка Божкова
Нощта пресича моя град на длъж,
площадите отдъхват от мъглите,
но аз дочаках Есенния дъжд,
измил нещата и душите
(гледайки как вали първият Eсенен дъжд).
"В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им."
Джон Стайнбек "I woke up as the sun was reddening; and that was the one distinct time in my life, the strangest moment of all, when I didn"t know who I was - I was far away from home, haunted and tired with travel, in a cheap hotel room I"d never seen, hearing the hiss of the steam outside, and the creak of the old wood of the hotel, and footsteps upstairs, and all the sad sounds, and I looked at the cracked high ceiling and really didn"t know who I was for about fifteen strange seconds. I was"t scared; I was just somebody else, some stranger, and my whole life was a haunted life, the life of a ghost." "On the road" Jack Kerouac
"Събудих се, когато слънцето се пропукваше; и това беше най-особеното време в живота ми, най-странният от всички моменти, когато не знаех кой съм - бях далеч от дома, обсебен и изморен от пътя, в евтина хотелска стая която никога не бях виждал, чувах свистенето на пара вън и скърцането на старо дърво в хотела, стъпки горе, и всички тъжни звуци и погледнах стария напукан таван и наистина не знаех кой съм за петнайсет секунди; не се страхувах; просто бях някой друг, някой непознат, и целия ми живот бе като обладан, като живот на дух."
"По пътя" Джак Керуак
(превод: ДТ)
Вълнообразно
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Веселин ХАНЧЕВ
ПП: Ами това остава, Isi-Is! :)
А също и това: http://vbox7.com/play:0cb50040
цитирайдвама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Веселин ХАНЧЕВ
ПП: Ами това остава, Isi-Is! :)
А също и това: http://vbox7.com/play:0cb50040
Силвия? :)
цитирайсъбирам си онези капки дъждовни
между нас преваляли
в крехкия спомен
за щастие
когато времето ще спре да тече
от забравата покосено
за да мога пак да извикам дъжда
онзи...
който с нежен ромон
някога ми прошепна... че всичко
едва сега започва
и няма край... и само начало...
цитираймежду нас преваляли
в крехкия спомен
за щастие
когато времето ще спре да тече
от забравата покосено
за да мога пак да извикам дъжда
онзи...
който с нежен ромон
някога ми прошепна... че всичко
едва сега започва
и няма край... и само начало...
henzelski написа:
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Веселин ХАНЧЕВ
ПП: Ами това остава, Isi-Is! :)
А също и това: http://vbox7.com/play:0cb50040
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Веселин ХАНЧЕВ
ПП: Ами това остава, Isi-Is! :)
А също и това: http://vbox7.com/play:0cb50040
за споделената тук - ПРИКАЗКА - както и клипа в акомпанимент!
Харесах! Много! :)
Приказно и усмихнато да ти е от мен!
С поздрав,
Ist.
:)
tikoev написа:
Силвия? :)
не, съжалявам...
metlichina написа:
събирам си онези капки дъждовни
между нас преваляли
в крехкия спомен
за щастие
когато времето ще спре да тече
от забравата покосено
за да мога пак да извикам дъжда
онзи...
който с нежен ромон
някога ми прошепна... че всичко
едва сега започва
и няма край... и само начало...
между нас преваляли
в крехкия спомен
за щастие
когато времето ще спре да тече
от забравата покосено
за да мога пак да извикам дъжда
онзи...
който с нежен ромон
някога ми прошепна... че всичко
едва сега започва
и няма край... и само начало...
Как (!?)
този кръговрат,
в застинало безвремие
и безкрайност...
за да напомня още че
- ако ли не всичко,
то почти ...
Театър (Е).
с Акт ьори в роли
(повече от две)...
в спектакъла без край
( всъшност
- в кръговрат)
A дъждът...
като завеса пада
сигнал - известител
- (за) смяна на декорите...
и това
Е, което
остава
(спомена)
...
тих!
:))
Благодаря ти, че се отби и остави нещо толкова хубаво - дай шепчика:
http://www.youtube.com/watch?v=x1i7pevupAM
Прегръщаща :)
Ist.
7.
etyna -
Какво остава?
01.09.2013 23:16
01.09.2013 23:16
Изцелената от дъжда душа, мила ми Ис. Вярвай.
цитирайБлагодаря! :)
С поздрав и от мен!
Is.
цитирайС поздрав и от мен!
Is.
по този повод......http://www.youtube.com/watch?v=eDVkkwl6aJo
цитирайaip55 написа:
по този повод......http://www.youtube.com/watch?v=eDVkkwl6aJo
благодаря за песента, тук... :))
Поздрав и от мен!
Ist.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2658
Блогрол
1. Ivailo Dimanov
2. fammie
3. Душа на каишка - Р.Д.
4. Дърво без корен
5. American&British Studies Literature
6. Цената на доверието
7. Така е трябвало
8. nicodima
9. Има хора
10. Кибритена кутийка
11. Дълбоките хора
12. Единствения приятел
13. Петя Дубарова - Сама
14. бащите...
15. „Vae victis” *
16. Предателка
17. Mъчните хора
18. Неприказка
19. И ЗА КАКВО?
20. mystiquewoman
21. "Осъдени души" - Когато осъждаш на любов, осъждаш на себе си!
22. ТЕАТРАЛНО
23. Илици
24. Картините ми се присънват нощем
25. Извън снимката
26. Душата само да гори остава.
27. Безсъние и бренди.. ей такова ни е (пардон - беше!)
28. ЖЕЛАНИЕ
29. Fyon
30. Music is Life Cem Adrian
2. fammie
3. Душа на каишка - Р.Д.
4. Дърво без корен
5. American&British Studies Literature
6. Цената на доверието
7. Така е трябвало
8. nicodima
9. Има хора
10. Кибритена кутийка
11. Дълбоките хора
12. Единствения приятел
13. Петя Дубарова - Сама
14. бащите...
15. „Vae victis” *
16. Предателка
17. Mъчните хора
18. Неприказка
19. И ЗА КАКВО?
20. mystiquewoman
21. "Осъдени души" - Когато осъждаш на любов, осъждаш на себе си!
22. ТЕАТРАЛНО
23. Илици
24. Картините ми се присънват нощем
25. Извън снимката
26. Душата само да гори остава.
27. Безсъние и бренди.. ей такова ни е (пардон - беше!)
28. ЖЕЛАНИЕ
29. Fyon
30. Music is Life Cem Adrian