Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2013 18:04 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Петър Чухов
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 5654 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 01.02.2013 19:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
  Снимка: Димитър Краев            Като дете прякорът ми в махалата беше Пешо Фантазията. Мисля, че и до днес си останах такъв – фантазьор. Това е и щастието и проклятието ми. То ми помогна да напиша много стихотворения, разкази и дори роман – издадени засега в 12 книги. Накара ме да измисля много песни и да правя музика в доста рок групи (дори и в момента свиря в три). Но пък може би ми попречи да създам семейство и дом, да имам деца (засега). Фантазията – имам стихотворение за нея. Ето го:   Фантазията – моя майка
е мащехата
на света.

Той е заварениче.

Плаче.
Не вижда бели дни,
защото върши
най-черна работа.
Макар да ми е жал,
обичам да я гледам как го бие през лицето,
докато се обезформи.
   
     - Ти спечели четири награди в Москва, в конкурс за хайку, където се състезаваха 2 270 хайку на творци от много страни... Не мога да остана спокойна и да не те попитам: Доволен ли си от постигнатото? 

   Нивото на хайку в Русия е много високо, затова тези награди за мен са особено ценни. Там хората, които се занимават с култура и в частност с литература, са не само талантливи творци, но също ерудити и познавачи. А пиететът им към Изтока е пословичен. Но основното за мен беше, че пътуването до Москва за награждаването беше една възможност да се потопя в атмосферата на тяхната хайку общност, която е приятелски уютна и отпускаща, от една страна, и интелектуално зареждаща, от друга.


    - Книгите за теб са...
   Начин да преодоляваме ограниченията на физическото си съществуване по почти божествен начин.


   - Как подбираш какво да четеш?
     Трудно. Има толкова много за четене. Обикновено чета по една книга в проза на английски и една на български едновременно, както и безброй стихосбирки.


   - Защо не четат някои хора?
     Основната причина според мен е липса на време. При някои е от прекалено много задължения, при останалите – от достатъчно богат избор на други, по-лесни (за тях) удоволствия.


   - Свирил си в рок-групите "Субдибула", "Тутакси", "Стенли", етнорок-група "Гологан", продължаваш да обичаш китарата. Музиката е част от поезията на жевота ти или друг опит да предизвикаш света?        Музиката е това, което литературата (и дори поезията) постига трудно – непосредствено въздействие точно в слънчевия сплит на емоциите и отключване на огромни заряди енергия. Дори когато има силно интелектуални измерения, в нея първичното е много мощно и то е носещатата конструкция. Редуването на заниманията с музика и тези с литература (поезия), както и комбинирането им, освежава световъзприятието и възможностите за себеизразяване. В момента с групата „ЛаТекст“ ( http://www.facebook.com/LaTextBg?ref=ts&fref=ts ) правим рок парчета по мои стихотворения, като съчетаваме първичната енергия на рока с интелектуалните предизвикателства на поезията.

 
   - Ако се налага да избираш между разговор с приятели, репетиция на състава и четене на  книга... ще избереш...

     Ще избера репетиция, след която ще седнем на по бира, две и хубав разговор, а после ще се прибера да чета.


   - Последната книга, която прочете?

   The Voyage Out, първата книга на Вирджиния Улф.


   - Има ли книга , която препрочиташ?
     Много са. Освен стихосбирките, за тях е ясно, ще спомена две – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ от Робърт Пърсиг и „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков.


      - Български автори, които са ти любими и пожелаваш и  на другите да ги открият?      Първото име, за което се сещам, е Борис Априлов. Много харесвам поредицата му за Лиско (това също е нещо, което често препрочитам, преди време дори мислех да опитам да напиша продължение), но не само. От поезията, освен много съвременни автори, харесвам авторите, писали между двете войни (Първата и Втората световна) и по-специално първите книги на Никола Фурнаджиев – „Пролетен вятър“ и „Дъга“, на Ламар – „Арена“ и „Железни икони“, на Асен Разцветников – „Жертвени клади“, на Николай Марангозов – „Нула“.

   - Любимо място в  България?      Най-добре се чувствам, когато пътувам за някое място. Обичам да чета, да гледам през прозореца, пак да чета... и да очаквам. Така че – пътищата.


   - Бирата ли е любимо ти питие?      Тя е не само любимото ми питие, тя е моето хоби. Опитвам се да не пропускам възможностите да откривам нови видове, затова, когато пътувам извън България, предварително се подготвям – знам във всеки град къде трябва да отида, за да намеря „местните забележителности“ в бирения жанр. Имам двама приятели бирени почитатели като мен и с тях се събираме на „дегустация“, след като някой от нас се е върнал от чужбина с 5 – 6 бутилки бира.


   - Ще наградиш ли почитателите си  с едно хайку или стихотворение?

   разсъмване
   тя започва да свиква
   с лицето на бебето
                   .



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011525
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031